Тома Биков: Кабинетът Гюров е пълен фарс
Тома Биков,
Карл Маркс споделя, че историята първо се повтаря като покруса, а след това като фарс. Тази фраза се върти в главата ми още от първия ден на новото служебно държавно управление. В случая бих пропуснал нещастието, тъй като тя е прекомерно комплицирана форма, с цел да бъде осъществена от кабинета „ Гюров “ нито в античния, нито в актуалния ѝ вид. Фарсът обаче е изцяло изпълним като род за духа на този длъжностен кабинет. Именно духът на кабинета, който се разгръща надалеч оттатък персоналния му състав и конструкция, е зареден с голям фарсов капацитет. Жизнеността на този дух се показва един път от министър-председателя и повторно от възторга на неизбежно екзалтираната демократична общественост.
Говоря за историята като фарс, тъй като непрестанните исторически аналогии, които водят демократичната общественост по пътя, застлан с положителни планове, са в основата на скъсването й с действителността. Скъсване, което е толкоз коренно, че не признава нито времеви, нито пространствени ограничавания и се рее в света на фантазиите оттатък законите на физиката.
Тази еуфория стартира от декемврийските митинги, когато Асен Василев се самопреживя като новия Иван Костов, а цялата демократична общественост се самоубеди, че държавното управление на Росен Желязков е това на Жан Виденов. Това е типичен паралогизъм, при който се слага неверна основа на размишление, след което върху тази неточност се построява цялостна логическа структура, която още от първия миг е и неосъществима. Тя обрича на отчаяние и създателите си, и вярващите в нейната правота. В хода на паралогическото струпване от нищото се яви задачата ПП-ДБ да завоюват цялостно болшинство в идващото Народно заседание. Постави я Асен Василев, а някои демократични анализатори даже оповестиха, че тази задача била най-умното нещо, което водачеството на ПП-ДБ е предписание досега. Задачата беше резултат от сбърканата прилика с действителната историческа наклонност „ Костов – Виденов “. След като Желязков е Виденов, а Василев е Костов, то е разумно ПП-ДБ да вземат най-малко 121 депутати на изборите. Тук факторът Румен Радев не влиза в смятането, тъй като няма да излезе сметката. Анализът на демократичната общественост постоянно се подчинява на авансово намисления и издирван резултат, а не на действителностите. До последния миг демократичните анализатори и водачи твърдяха, че не имат вяра Радев да подаде оставка като президент и да прави партия, макар че това развиване на събитията беше явно. Така факторът Радев се появи публично и нямаше по какъв начин да бъде заобиколен в сметките. Последва малко отчаяние.
В момента на лекото изтрезняване обаче се яви нов мотив за паралогизъм и сбъркана прилика. Андрей Гюров е назначен за длъжностен министър председател. След като Асен Василев е Костов, а Росен Желязков е Виденов, то Гюров би трябвало да е Софиянски. Последното не се изговаря гласно, тъй като самият Софиянски от дълго време е отстранен от демократичната общественост, само че пък сантименталният му облик се явява като чувство и поражда еуфория. Така се оказваме с новаторски кабинет, а Гюров се явява в облика на чакания демократичен избавител, който ще разгражда модела. Насред еуфорията Радев е пропуснат и още веднъж излиза от сметките. Макар и неизказано, чувството за цялостно болшинство и повтаряне на ръководството от 1997–2001 година още веднъж се настанява в демократичните души. Започва усилена битка с мафията и корупцията, пренасяне на България в сърцето на Европа и дейна връзка с жителите. Последното демократичната общественост счита за единствен собствен проблем след казуса с народа, с който е принудена да работи. Гюров рита топка с Бербатов в кабинета и си прави Тик Ток. С това взема решение информационния проблем, а демократичната общественост със спотаен мирис чака не изборите, а цялостното болшинство след тях. Социологическите проучвания дават сред 10 и 13 % на ПП-ДБ, само че демократичният дух прави оценка тези резултати като погрешни. За регионални шефове са назначени единствено деятели на ПП-ДБ, което демонстрира, че кабинетът „ Гюров “ е техен. Вместо да се притеснят, почитателите на ПП-ДБ се радват.
Отвъд паралогизмите, аналогиите и фантазиите на демократичната еуфория се случва следното. Правителството на Росен Желязков съумява да причисли България към еврозоната, оставя страната с стопански напредък от 3 %, инфлация от 3,5 % и със избавен План за възобновяване и резистентност. Това не наподобява на Виденов. След два митинга Желязков подава оставка и с това изненадва както ПП-ДБ, по този начин и Румен Радев. Това също не наподобява на Виденов. Самият Радев подава оставка като президент и по всичко наподобява, ще притегли към себе си целия протестен избор, с което ще остави ПП-ДБ на твърдото им ядро. Последното се разцепва във връзка с проблема „ Петрохан “, тъй като част от него има вяра на главната версия на полицията за четири самоубийства и две убийства, а друга част твърди, че има шест убийства, осъществени от мафията. В чия изгода ще бъде решен този спор, зависи от Андрей Гюров и неговия вътрешен министър Емил Дечев. Каквото и да разгласят двамата, ще има разочаровани измежду част от най-твърдите последователи на партиите, които ги поддържат. Наред с това, върви успореден сюжет с кмета на София Васил Терзиев, който се оказва надалеч по-значим спонсор на групата от Петрохан, в сравнение с е оповестил. Вместо 70 хиляди евро, колкото сподели, че е дал, Терзиев е дарил към 125 хиляди евро. Защо е излъгал, следва да разберем, само че това също ще се отрази на обществения облик на ПП-ДБ.
Тук идва и въпросът с паралогизма, при който Гюров е привиждан като Софиянски. Разликите са толкоз доста, че единственият късмет на историята да се повтори е да го направи като фарс. Подобно на кабинета „ Гюров “, кабинетът „ Софиянски “ беше политически. С това свършва и аналогията. За разлика от Гюров през 2025 година, Софиянски през 1997 година беше не просто кмет на София, само че беше и един от най-рейтинговите политици в страната. Той беше определен от президента Петър Стоянов не от немай-къде, а като човек, чийто престиж се разпростираше оттатък последователите на Съюз на демократичните сили. В кабинета участваха представители на ОДС, които съгласно тогавашните социологически изследвания бяха не просто първа политическа мощ, само че и водеха безапелационно пред главния си конкурент в лицето на Българска социалистическа партия. От тази позиция кабинетът „ Софиянски “ подаде молба за участие в НАТО, успокои инфлацията, приготви въвеждането на валутен ръб, преподписа газовите контракти с „ Газпром “ и приготви бюджета за 1997 година. Това беше в действителност предварителна подготовка за промените, които трябваше да извърши държавното управление на Иван Костов.
Каква е обстановката с Гюров? Той в никакъв случай не се е явявал на мажоритарен избор, не е попадал в рейтингови ранглисти и беше пропуснат даже от последователите на ПП-ДБ. Името му се загатваше само като подуправител на Българска народна банка, който се е трансформирал в юридически проблем, тъй като не е излязъл в точния момент от компаниите, в които е взел участие, преди да бъде определен на поста. А на поста Гюров беше определен с гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи и ПП-ДБ не тъй като имаше подготвеност за позицията, а тъй като беше партийна кандидатура на последните. При назначението му за министър председател президентът Илияна Йотова категорично разгласи, че това деяние не показва нейната воля, а е подбудено от измененията в Конституцията, които лимитират избора й. С това тя отхвърли да носи отговорност за този кабинет и за дейностите на Андрей Гюров. Последният въобще не би имал късмет да бъде в сметките за длъжностен министър председател, в случай че не беше част от „ домовата книга “. В този смисъл е правилно, че в случай че Асен Василев е Иван Костов, то Андрей Гюров е неговият Софиянски. Само че нито Василев е Костов, нито Гюров е Софиянски, нито годината е 1997. Всичко това е заблуда, която е артикул на дълго обработен отвод от инстинкт за самозапазване в една затворена общественост, която живее в собствен свят надалеч от действителността. Завършекът на този фарс ще се състои в деня на изборите, когато еуфорията ще бъде сменена с меланхолия и дежурно искане на оставки. И по тази причина няма да бъдат отговорни нито народът, нито съперниците на ПП-ДБ, а ниският политически и интелектуален потенциал на тяхното водачество, което нито може да вижда действителността, нито да я осмисля, нито да я ръководи. А когато в политиката не можеш да правиш тези три неща, ти не просто си жертван да участваш във фарс – ти си самият фарс.
Карл Маркс споделя, че историята първо се повтаря като покруса, а след това като фарс. Тази фраза се върти в главата ми още от първия ден на новото служебно държавно управление. В случая бих пропуснал нещастието, тъй като тя е прекомерно комплицирана форма, с цел да бъде осъществена от кабинета „ Гюров “ нито в античния, нито в актуалния ѝ вид. Фарсът обаче е изцяло изпълним като род за духа на този длъжностен кабинет. Именно духът на кабинета, който се разгръща надалеч оттатък персоналния му състав и конструкция, е зареден с голям фарсов капацитет. Жизнеността на този дух се показва един път от министър-председателя и повторно от възторга на неизбежно екзалтираната демократична общественост.
Говоря за историята като фарс, тъй като непрестанните исторически аналогии, които водят демократичната общественост по пътя, застлан с положителни планове, са в основата на скъсването й с действителността. Скъсване, което е толкоз коренно, че не признава нито времеви, нито пространствени ограничавания и се рее в света на фантазиите оттатък законите на физиката.
Тази еуфория стартира от декемврийските митинги, когато Асен Василев се самопреживя като новия Иван Костов, а цялата демократична общественост се самоубеди, че държавното управление на Росен Желязков е това на Жан Виденов. Това е типичен паралогизъм, при който се слага неверна основа на размишление, след което върху тази неточност се построява цялостна логическа структура, която още от първия миг е и неосъществима. Тя обрича на отчаяние и създателите си, и вярващите в нейната правота. В хода на паралогическото струпване от нищото се яви задачата ПП-ДБ да завоюват цялостно болшинство в идващото Народно заседание. Постави я Асен Василев, а някои демократични анализатори даже оповестиха, че тази задача била най-умното нещо, което водачеството на ПП-ДБ е предписание досега. Задачата беше резултат от сбърканата прилика с действителната историческа наклонност „ Костов – Виденов “. След като Желязков е Виденов, а Василев е Костов, то е разумно ПП-ДБ да вземат най-малко 121 депутати на изборите. Тук факторът Румен Радев не влиза в смятането, тъй като няма да излезе сметката. Анализът на демократичната общественост постоянно се подчинява на авансово намисления и издирван резултат, а не на действителностите. До последния миг демократичните анализатори и водачи твърдяха, че не имат вяра Радев да подаде оставка като президент и да прави партия, макар че това развиване на събитията беше явно. Така факторът Радев се появи публично и нямаше по какъв начин да бъде заобиколен в сметките. Последва малко отчаяние.
В момента на лекото изтрезняване обаче се яви нов мотив за паралогизъм и сбъркана прилика. Андрей Гюров е назначен за длъжностен министър председател. След като Асен Василев е Костов, а Росен Желязков е Виденов, то Гюров би трябвало да е Софиянски. Последното не се изговаря гласно, тъй като самият Софиянски от дълго време е отстранен от демократичната общественост, само че пък сантименталният му облик се явява като чувство и поражда еуфория. Така се оказваме с новаторски кабинет, а Гюров се явява в облика на чакания демократичен избавител, който ще разгражда модела. Насред еуфорията Радев е пропуснат и още веднъж излиза от сметките. Макар и неизказано, чувството за цялостно болшинство и повтаряне на ръководството от 1997–2001 година още веднъж се настанява в демократичните души. Започва усилена битка с мафията и корупцията, пренасяне на България в сърцето на Европа и дейна връзка с жителите. Последното демократичната общественост счита за единствен собствен проблем след казуса с народа, с който е принудена да работи. Гюров рита топка с Бербатов в кабинета и си прави Тик Ток. С това взема решение информационния проблем, а демократичната общественост със спотаен мирис чака не изборите, а цялостното болшинство след тях. Социологическите проучвания дават сред 10 и 13 % на ПП-ДБ, само че демократичният дух прави оценка тези резултати като погрешни. За регионални шефове са назначени единствено деятели на ПП-ДБ, което демонстрира, че кабинетът „ Гюров “ е техен. Вместо да се притеснят, почитателите на ПП-ДБ се радват.
Отвъд паралогизмите, аналогиите и фантазиите на демократичната еуфория се случва следното. Правителството на Росен Желязков съумява да причисли България към еврозоната, оставя страната с стопански напредък от 3 %, инфлация от 3,5 % и със избавен План за възобновяване и резистентност. Това не наподобява на Виденов. След два митинга Желязков подава оставка и с това изненадва както ПП-ДБ, по този начин и Румен Радев. Това също не наподобява на Виденов. Самият Радев подава оставка като президент и по всичко наподобява, ще притегли към себе си целия протестен избор, с което ще остави ПП-ДБ на твърдото им ядро. Последното се разцепва във връзка с проблема „ Петрохан “, тъй като част от него има вяра на главната версия на полицията за четири самоубийства и две убийства, а друга част твърди, че има шест убийства, осъществени от мафията. В чия изгода ще бъде решен този спор, зависи от Андрей Гюров и неговия вътрешен министър Емил Дечев. Каквото и да разгласят двамата, ще има разочаровани измежду част от най-твърдите последователи на партиите, които ги поддържат. Наред с това, върви успореден сюжет с кмета на София Васил Терзиев, който се оказва надалеч по-значим спонсор на групата от Петрохан, в сравнение с е оповестил. Вместо 70 хиляди евро, колкото сподели, че е дал, Терзиев е дарил към 125 хиляди евро. Защо е излъгал, следва да разберем, само че това също ще се отрази на обществения облик на ПП-ДБ.
Тук идва и въпросът с паралогизма, при който Гюров е привиждан като Софиянски. Разликите са толкоз доста, че единственият късмет на историята да се повтори е да го направи като фарс. Подобно на кабинета „ Гюров “, кабинетът „ Софиянски “ беше политически. С това свършва и аналогията. За разлика от Гюров през 2025 година, Софиянски през 1997 година беше не просто кмет на София, само че беше и един от най-рейтинговите политици в страната. Той беше определен от президента Петър Стоянов не от немай-къде, а като човек, чийто престиж се разпростираше оттатък последователите на Съюз на демократичните сили. В кабинета участваха представители на ОДС, които съгласно тогавашните социологически изследвания бяха не просто първа политическа мощ, само че и водеха безапелационно пред главния си конкурент в лицето на Българска социалистическа партия. От тази позиция кабинетът „ Софиянски “ подаде молба за участие в НАТО, успокои инфлацията, приготви въвеждането на валутен ръб, преподписа газовите контракти с „ Газпром “ и приготви бюджета за 1997 година. Това беше в действителност предварителна подготовка за промените, които трябваше да извърши държавното управление на Иван Костов.
Каква е обстановката с Гюров? Той в никакъв случай не се е явявал на мажоритарен избор, не е попадал в рейтингови ранглисти и беше пропуснат даже от последователите на ПП-ДБ. Името му се загатваше само като подуправител на Българска народна банка, който се е трансформирал в юридически проблем, тъй като не е излязъл в точния момент от компаниите, в които е взел участие, преди да бъде определен на поста. А на поста Гюров беше определен с гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи и ПП-ДБ не тъй като имаше подготвеност за позицията, а тъй като беше партийна кандидатура на последните. При назначението му за министър председател президентът Илияна Йотова категорично разгласи, че това деяние не показва нейната воля, а е подбудено от измененията в Конституцията, които лимитират избора й. С това тя отхвърли да носи отговорност за този кабинет и за дейностите на Андрей Гюров. Последният въобще не би имал късмет да бъде в сметките за длъжностен министър председател, в случай че не беше част от „ домовата книга “. В този смисъл е правилно, че в случай че Асен Василев е Иван Костов, то Андрей Гюров е неговият Софиянски. Само че нито Василев е Костов, нито Гюров е Софиянски, нито годината е 1997. Всичко това е заблуда, която е артикул на дълго обработен отвод от инстинкт за самозапазване в една затворена общественост, която живее в собствен свят надалеч от действителността. Завършекът на този фарс ще се състои в деня на изборите, когато еуфорията ще бъде сменена с меланхолия и дежурно искане на оставки. И по тази причина няма да бъдат отговорни нито народът, нито съперниците на ПП-ДБ, а ниският политически и интелектуален потенциал на тяхното водачество, което нито може да вижда действителността, нито да я осмисля, нито да я ръководи. А когато в политиката не можеш да правиш тези три неща, ти не просто си жертван да участваш във фарс – ти си самият фарс.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ